„Всичко красиво се държи на много тънка нишка. Тънка като импулс... Ставаш сутрин, слагаш кафе и сядаш пред компютъра. Мониторът премигва със синьото си око, поглежда те и казва: Ти си невероятен! Ти си единствен и неповторим! Ти си върхът! Венецът на природата! Мониторът не забелязва изкривените от артрит пръсти. Не усеща болките в краката. Мониторът не отчита възрастта. Не го интересува, че не си се къпал. Той те обожава. Обожават те всички с монитори. Защото ти си героят! Животът ти е пълен с приключения. Не си самотен. Не си страхливец. Не си обикновено лайно. Най-сигурното убежище от страховете е „мястото пред монитора”. Там е животът, който искаш, но не си имал. Живей го! Нищо друго не ти остава! Тънката нишка постепенно се навива около теб, пристяга те и те превръща в какавида. Мониторът казва: Ти си какавида. Вечно мой! Завинаги мой! Единствено мой!
И когато ужасът те стисне за гърлото, вече е късно.”
Мария Станкова – автор на пиесата „твояЗАвинаги!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар