Преди няколко дена анонимен потребител на моя интернет доставчик влезе в компютъра ми и изтри цялата информация, която имам. Целият ми труд от десет години насам. Всичко… Не всичко. Излъгах! Беше ми оставил папката cv, която съдържаше над 30 автобиографии и в нея не беше изтрил единствено файла veselka kuncheva – cv. Подигравка някаква. Да не забравя коя съм. Признавам, наистина ми се стори, че животът ми е изтрит. Някой влязъл в компютъра ми, селектирал живота ми и натиснал delete. Толкова просто. И аз изчезвам. Десет години назад. Така си мислех, докато ревях на брат ми, който се занимава с нови компютърни технологии. Явор (брат ми), измъквайки се от гробовната телефонна атмосфера, която наложих безапелационно успя да ми обясни, че да изтриеш файлове не е толкова лесно, защото всеки файл, независимо дали е видео, снимка или текст е просто адрес. И в харда ми тези адреси са запазени. Просто трябваше да смъкна една програма и да натисна recover deleted files и… готово! Десетте години живот, който бях изгубила безвъзвратно се върна. Нищо не се бе случило.
Мисля, че със спектакъла се случва същото. Ако имаш точните адреси, зададени от автора можеш всеки ден да натискаш delete и пак няма да го загубиш, защото той е там, на харда. Загубваш се, натискаш recover и си отново в началото.
Днес се загубихме и се намерихме.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар