40 дни до премиерата

Снощи сънувах, че подреждам конструкцията на спектакъла. Думи, които се редяха в една нишка и трябваше да образуват логични изречения. Бях започнала с нишката на Красавицата и малко преди края не ми стигнаха думите. Захвърлих Красавицата и реших да се захвана с Малката. Надявах се от нея да „хартисат” изречения, с които да допълня Красавицата. Не успях. Събудих се. Дълго мислих сутринта за тоя сън. И се сетих, че докато репетирахме на маса Мария Станкова непрекъснато ни повтаряше, че четирите жени са различни лица на една жена и тази жена е Красавицата. Тогава не я разбрах. Мислех си, че това е някаква нейна представа за пиесата, която няма никакво действено значение за нас. В края на краищата разказваме историите на четири различни жени, от четири различни града, с четири различни професии, четири различни съдби. И единственото, което ги свързва е нуждата им от Мрежата. Така си мислех. Но сега, след този сън разбрах, че не мога да навържа съдбите им без да се вглеждам в историите на другите. Нишките се тъкат паралелно (Ех, Мария, това твое „лопе де вега”!). Всяка е свързана с другите три. Не житейски, а като послание. Всяка от тях иска да бъде обичана. Без значение кой ще я обича. Без значение от къде е, какъв е, колко е висок, какво е миналото му, какви са мечтите му… Желанието е единствено, посоката – една. Да бъдеш някому завинаги! Всяка от тях го търси по свой собствен начин. Но една ще се осмели да бъде намерена. И всъщност, ако не успея да подредя търсенията им така, че да доведат до възможността една от тях да бъде обичана, то тогава не биваше да се хващам с този роман. Защото това е историята.

“- Аз съм...
- самотен
- самотна
- самотен
- самотна
- забавлявам се
- просто включвам
- седя, за да си запълня времето
- скучно е
- така говоря с някого
- просто да минава време
- не влагам чувства
- не, не те обичам
- от отегчение
- не съм ти казвал, че те обичам
- не съм те лъгал
-така е по-сигурно
-няма болести
- вече не виждам добре
- и така те харесвам
- не обичам да пия сам
- аз не пия…”
откъс от “Мрежата”, автор - Мария Станкова