50 дни до премиерата

От утре в този блог ще започнат да пишат и други участници в проекта „твояЗАвинаги!”. Снощи интернетът ми прекъсна. Обадих се спешно на Мария да ме замести. И тя писа. И на мен много ми хареса. Разбира се, веднага се опитах да я убедя да поеме писането изцяло, под предлог, че тя е писател, а аз не съм. Писателят се изсмя. Много ясно! Хвана ме в крачка. Знае, че не обичам да пиша и с удоволствие ще се отърва от това задължение. Понякога ме е яд, че се познаваме от години, защото в случай като тоя можех да я метна. Истината е, че в детството си отказах да вписвам дневник от ужас, че заковавам на хартия личния си живот. А сега, по моя собствена идея, разказвам създаването на мой спектакъл, което е много по-лично от бита ми. Нищо. Реших да експериментирам и ще доведа опита докрай. Проблемът си е мой. Обаче, наистина мисля, че блогът ще се обогати, ако в него, от време на време, пишат и другите участници в проекта. Все пак гледната точка ще е различна, което вярвам ще е интересно. Пък и нали всички заедно го създаваме този спектакъл.
Мария твърди, че не разказвам искрено за репетициите, че се измъквам пишейки наужким, че ви баламосвам. Отрекох, разбира се. Но, да! Така е. Крия се. Така че, ето, ще ви кажа какво се случва с мен. С всеки изминат ден, откакто репетираме, все по-плътен става светът на героите. И все по-трудно излизам от него. Краят на всяка репетиция става все по-плашещ, все по-трудна става раздялата. Не искам да свършва! Красавицата, Звяра, Малката, Жената с остриганата коса, Ленчето… с всеки изминал ден превземат душата ми и е толкова болезнен фактът, че всъщност те не са истински, те са с мен само от 15 до 19 часа. После си тръгват. Прибират се по домовете си. Къде? На „Оборище”, на улица „Гогол”, на улица „Х”…? Да де, ама там, нали живеят актьорите? Ами явно се сместват някак си. Явно битуват някъде там, между деца, съпрузи, съпруги, приятели, родители… Защото знам, че ги има. А аз остава тук да ги чакам да се наспят, да закусят, да изработят хляба си и да дойдат при мен. Да ми разкажат за себе си. Раздялата е трудно действие.
А колкото до днешната репетиция… За първи път прочетохме текстът от начало до край - без прекъсване. Мария чете Красавицата, защото Вяра беше на снимки. Когато авторът чете собствения си текст нещата звучат по друг начин. Тя чете така, както говори в живота. Започна да ми звучи прекалено реалистично. Мария влезе и се настани в Красавицата абсолютно безпардонно.
Днес имаше двама изгубени в текста – Малката и Ленчето. Проблемът с Ленчето се реши бързо, защото лесно установихме липсващата брънка. Малката все още е в конфликт със себе си, но това е чудесно. За да се оправи едно нещо, то трябва да се развали. И остава странната Жена с остриганата коса, която трябва да изнесе цялата парадоксалност на женската същност. Е, това е предизвикателство. Румен каза, че статичността на пиесата се компенсира от резките смени в състоянията на героите. Това искам да го запазим.