В една игра винаги си има правила. Ако ги забравиш – излизаш от играта. Ако ги нарушиш – играта губи смисъла си, тъй като от игра се превръща в безсмислица. Например, ако играем на „сляпа баба” и човекът с вързаните очи гледа през кърпата, тогава той веднага ще хване другите играещи и играта ще изчезне. В театъра е същото. Всеки спектакъл има свои собствени правила. И ако тези правила не станат ясни още първите минути на зрителя, той ще си тръгне, или ако е любезен ще остане да похърква на стола, но в единия или в другия случай няма какво да следи на сцената. Все едно да четеш изречения, които не са обвързани в история.
Създаването на един спектакъл за мен е като да измислиш нова игра. Най-интересно е определянето на правилата. Когато още почти нищо не знаеш, представяш си едно, на сцената се оказва друго, актьорите подават трето, задачите четвърто, сценографията пето… И така полека започва да се оформя „езика” на представлението. Този процес може да продължи много дълго, но когато се оформи окончателно, спектакълът изведнъж се появява. Внезапно е наистина. Като гъба след проливен дъжд. Та исках да кажа, че сега сме градинари, което ме подсеща, че утре трябва да звънна на фирма „Градинар”!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар