57 дни до премиерата

Днес мислех да не пиша, но Мария ме убеди, че е редно, защото в създаването на един спектакъл не са важни само репетициите, че процесът е най-вече мисловен. Както винаги е права, това много ме изнервя. Шегувам се. В момента би трябвало тя да пише новата пиеса, за която се уточнихме какво трябва да се получи. След дълъг разговор днес се оказа, че почти целият текст ще се пренапише. Иначе няма как да се получи, ще останем само на философстване и приятно бърборене, което никой от нас не обича, нито да гледа, нито да прави. Всъщност осъзнахме, че до голяма степен сме се подвели от познаването на новелата „Мрежата” и това е осакатило развитието на персонажите в пиесата. Новелата си е новела, а пиесата – пиеса. Ама че мъдро звучи. Да видим Мария дали ще се справи. Стоя сега пред компютъра и чакам да ми се обади, за да си получа новия текст по Скайп. Чакането е изнервящо. Три, две, едно… Мария, готова ли си?