Гледали ли сте „Балът” на Еторе Скола? Ако не сте, непременно го гледайте! В този филм всичко се изразява чрез пластиката на персонажите. Цялото действие се развива в една бална зала. Текст няма. Знам, че звучи скучно, но е невероятен филм! Спектакълът „Твоя завинаги” е много близо до него. Не по гениалност, а като изразни средства. Днес открихме, убедена съм, езикът на представлението. Мисля бях писала, че това е най-важното, защото за да проговориш първо трябва да узнаеш на какъв език искаш да говориш. Е, ние не сме го научили, но разбрахме кой е и всичко започна да се подрежда. Идеята + текста + сценографията + актьорската игра + хореографията + визуалните ефекти + оскъдния реквизит + музиката = твояЗАвинаги!
Всичко тръгна от пробите, разбира се. Актьорите опитаха различни варианти на една и съща сцена. И все не ставаше, и все нещо не достигаше, и все клонеше към клоунада, в което няма лошо, но това категорично не е нашият език. Тоест във всеки език има прекрасни неща, но важното е от кой се нуждае конкретният материал. В една от пробите на монолога на Звяра се роди малък етюд, в който той стои в един стриптийз бар и си пие пиенето. Момичетата му подаваха питиета и му подаваха запалени цигари. Вкопчихме се в това действие, защото то е изключително вярно за мечтите на Звяра. Направихме конвейер. Една му подава пиенето, той го изсушава, поема цигарата, която друга вече му е запалила, изсмуква я, поема питието – изсушава, взима цигарата – изсмуква я, питие, цигара, питие, цигара… питицгара! Дотам! Това беше етюдът, който отключи спектакъла. Не знам как да го обясня, но след това буквално започнахме да бълваме следващите ситуации. И понеже знаехме посоката, идеите и действията се раждаха сами, без насилие. Разбира се тепърва ще ги изработваме, доизмисляме, подреждаме и т.н. Но най-важното е, че си имаме език, на който да проговорим.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар