събота, 23 януари 2010 г.
41 дни до премиерата
Днес малко виновно ще пиша, защото вчера се измъкнах по терлички. Чувствах се ужасно и нямах сили да пиша. И така виновно ще ви споделя, че стигнахме до затънтена улица на вчерашните репетиции. Обърках се. Не се получаваше. Ключето към целия спектакъл го нямаше. С Мая седнахме след това и започнахме да си говорим. Тя непрекъснато дърпаше към водата и обувките, сякаш те щяха да решат този толкова огромен и невъзможен проблем. Но тя настояваше. „ Във водата, мисли! Водата…” И… да! Във водата е! Ключът е воден… ))) Не е ли безумие, наистина? Когато започнахме да работим с Мариета по този проект, фантазирахме какви неща могат да се случат с тази вода. Появяваха ни се картина след картина и ние, поощрени от представите си, продължавахме напред. После дойде етапът на текста, после на кандидатстването в Столична община, после търсенето на още пари (и съответно тяхното ненамиране), после – изборът на актьори, намиране на сцена (благодаря на театър Ателие 313 за гостоприемството), после типът безплатна реклама, обиколки по магазини, репетиции на маса, промяна на текста, героите, героите, мотивацията, биографията, първи стъпки на сцена и… не става! Защо? Защото забравихме откъде тръгнахме. Забравихме защо поехме по този път. Колко било лесно да се изгубиш. И си мислех днес върху това чудо, което ни се случи. Дали не се случва така и в живота? Да поемеш нанякъде и да забравиш защо. Да кривнеш в някоя малка пътека и да се изгубиш. Завинаги.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТи сама го казваш, в думите ти е и решението. Не съм аз човекът, който трябва да ви дава акъл (той моят и без това не е много), но ако си представиш, че в точка А е самото начало (дали ще е идеята за създаване на такъв спектакъл или окончателния вариант на текста, или...), а точка Б е премиерата (и всичко след нея), то пътят между тях е линия. Две точки се свързват чрез права, нали? И ако хванеш едно кълбо прежда и забиеш единия му край в точка А, разплитайки го, трябва да стигнете до точка Б. Дали има само една възможна права? Математиката казва "да", но в изкуството, струва ми се, нещата стоят другояче.
ОтговорИзтриванеМисълта ми е, че когато усетите, че сте кривнали, просто трябва да намотаете обратно кълбото, докато видите познатата пътека. Пък дори и това да значи да стигнете обратно до точка А.
Точките ги имате, кълбото - също, доколкото съм успяла да видя от другите ви спектакли. Многоточията не се приемат! :) :) :)
P.S. И много се радвам, че ще бъдете в Ателие 313. Едва ли има по-подходящо място.
Това сравнение с кълбото е много точно. А колкото до връщането в отправната точка съм сигурна, че ще се случва непрекъснато. Но наистина важното е, че основата е сигурна - кълбото го имаме. А спектакълът не съм сигурна, че ще може да се играе в Ателие 313, защото е малка сцената. Тази седмица ще сглобим сценографията и ще разберем. Премиерата ще се случи на сцената на Столичен Куклен Театър. В момента търсим камерна сцена в драматичен театър, защото спектакълът не е куклен. Но засега нищо не мога да кажа със сигурност.
ОтговорИзтриване