PR на "твояЗАвинаги!" - Радост Пенева, email: radost.peneva@gmail.com, телефон: 0878215955

събота, 27 февруари 2010 г.

45 дни до премиерата

Отново се занимаваме с правилата в спектакъла. Най-важното е, че разбрах, че не ме вълнува въобще технологията на интернета, а какво се случва с хората, защо бягат там, какво намират? И когато си зададох тези въпроси осъзнах, че във всеки от героите битуват две личности, които се преплитат абсолютно шизофренно. Тоест процесът, който проследяваме е как виртуалната личност изяжда реалната. Не говоря само за чисто измислен образ, говоря за паралелния живот, който създава виртуалното пространство и за другата личност в теб, която се е родила там. Именно тази друга личност настоятелно изисква все повече живот. И всеки от героите му отстъпва времето си, докато изцяло не се предаде. Докато не се откаже от живота. И тогава излизането от нета става невъзможно! И тогава героят не знае кога е себе си и кой е себе си, този там или този тук. И кое е тук, и кое там? Същото се случва и с пространството. Петима души съществуват на едно място, което могат да променят, както си пожелаят. Пространството е чакалня, после става плаж, после къща и времето може да е нощ, и времето може да е ден, и нито времето съществува, нито пространството, нито човекът. Големи бели петна в животите. Умението да изтриеш себе си. Това ме занимава.

петък, 26 февруари 2010 г.

46 дни до премиерата

Днес пише Вяра Коларова:
"... Ще вляза в Мрежата. Защо пък да не влизам? Какво да правя там? Е, как какво? Общувай, бе! Как? Не разбирам! И въобще, кой го е грижа??? Кому е нужно всичко това? Защо съм самотна? Защо не разбирам толкова много неща? Защо е целият този зор? Нали има и други начини? Защо? Защо си измисляме хора, триподе, цели светове? Защо не се задоволяваме с това, което имаме? Защо винаги търсим нещо друго, нещо ново, нещо непознато и измислено, защо? Питам ли се само аз или има и други живи същества, които се питат... и изобщо аз жива ли съм или само си мисля, че мърдам, че живея? Кой ще ми каже? Може би просто всичко е в мен или... Кое е редно и кое не? Дали любовта ще спаси света? А после? И има ли после въобще? Просто спи, сънувай, дишай, усещай, бъди... Как се случва всичко това? Кой ще ми каже? Кой ще ме води по пътя или аз сама трябва да вървя по него?"

сряда, 24 февруари 2010 г.

48 дни до премиерата

Немогададишамотвременавременемогадаправятеатъротвременавременемоганеговладеятоваизкуствоилиумениетрудносткоятоставанепреодолиманевъзможноболезненабсурднемоганеразбирамвсекидененачаловсекиденотначалокатомагиякатоненуженникомусън!

вторник, 23 февруари 2010 г.

49 дни до премиерата

Днес построихме декора. Опънахме водната стена. Заваля мъгла. Мъглата погълна всичко.

неделя, 21 февруари 2010 г.

51 дена до премиерата

Добро утро, добър ден и добър вечер! Отдавна не съм писала, но просто не знаех какво да пиша. Всеки ден нещата се променяха, но сега всичко е решено. Ще репетираме в салона на Столичен Куклен Театър на булевард „Янко Сакъзов”. Намира се в парка „Стоян Заимов”. Вторник отново започваме репетиции. Отложих премиерата за 13 април, защото много време загубихме в административни проблеми. Винаги са ми били изключително неприятни! Но всичко е наред вече. Освен блога, в който ще продължа да описвам какво се случва на репетициите, в началото на април ще проведем онлайн репетиция, на която ще можете да видите етап от представлението и после да си „початите” с актьорите. Засега толкова! Успехи на нас, на вас и на всички около нас и вас! )))

събота, 13 февруари 2010 г.

xxx дена до премиерата

Все още не знам датата на премиерата. Утре със сигурност ще разбера. Тогава ще пиша.

петък, 12 февруари 2010 г.

xxx дена до премиерата

Вторник продължаваме репетиции на "твояЗАвинаги!" в Столичен куклен театър. И тъй като загубихме доста време в очакване на сцена ще отложим с няколко седмици финала. Утре подробно ще пиша кога ще е премиерата, кога ще бъде онлайн репетицията, в кой сайт можете да я гледате и да поговорите с актьорите.
Лека вечер от мен. :)

понеделник, 8 февруари 2010 г.

25 дни до премиерата

За съжаление все още нямаме сцена. В момента преговаряме. Има шансове понеделник да подновим репетициите. Ще пиша петък къде ще продължим. Друго нямам какво да кажа.
До петък вечер, когато надявам се, ще напиша нещо хубаво и конкретно.

неделя, 7 февруари 2010 г.

петък, 5 февруари 2010 г.

28 дни до премиерата

Ето и част от текста на Красавицата:
„Когато минеш петдесетте и вече някак ти е неудобно да споменаваш, че все още ти се иска секс... Не! Това са глупости! Истината! Иска ти се секс, но не можеш да си вдигнеш краката, защото те са болни от артрит, остеопороза, коксартроза, гонартроза... Краката боледуват отделно. Просто ги търпиш, защото сте живели заедно много години и некрасиво е да ги зарежеш в труден момент... Душата е важна... Но пък не искаш да си сам.
Влизаш в мрежата.
Вятърът развява косата ти – дълга и гъста, вълниста, с червени отблясъци, лъскава...
Краката ти, с тънки глезени и нежна кожа. Талия – тънка, почти безплътно тяло... или все пак... Не толкова крайно. Не трябва. Близо до истината. Тънки, дълги пръсти изписват юзер неим-а.
Красавица!
Ти си истинска красавица!
Сега кажи на всички, че искаш секс. Кажи, че не искаш да си сама. Кажи, че си сантиментална глупачка... Сладникава, одъртяла, недоклатена, жадуваща за внимание... Но не можеш да си го купиш! Не можеш! Не можеш! Красавице!”

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

29 дни до премиерата

Спираме репетиции за няколко дена. Румен и Мая имат премиера на 16-ти и работят целодневно. Понеделник ще продължим със сценография и водна система. И понеже ми е тъжно и глупаво, ще ви дам монолога на Звяра. Любимият ми!
„Хората си приличат. Толкова много, че ако не заговорят, не можеш да ги различиш. Когато говорят – също не можеш да ги различиш... Когато се гледат – те самите не се различават.
Когато сутрин станеш и усетиш, че главата ти остава на възглавницата, значи е време да спреш пиенето. Една зверска болка полазва по врата към темето, очите се пълнят с кръв... Ръцете изпускат вещите. И ставаш звяр. Така се мразиш. Зверски. И няма на кого да си го изкараш... Защото си сам. Тогава посягаш, стискаш бутилката за гърлото и изливаш жизнените и сокове до последната капка в чаша. Внимаваш да не я изпуснат ръцете. Вдигаш нагоре. Здраво хващаш с устни и отпиваш.
Топло. Съвестта заспива. Няма въпроси. Не ти пука за смисъла на живота. Харесваш. Целият свят е пълен с прекрасни жени. При теб няма нито една. Тогава влизаш в мрежата...
Топло. Уютно и тихо.
Можеш да си всичко. Но ти си звяр. С родословно дърво! С чест и достойнство! Авторитет! Собствен бизнес... добър... Звяр в живота! Можеш да бъдеш. Отива ти. Различен звяр, не като останалите. Смел, твърд, мъжествен, потентен... много потентен... направо ебач! С колко жени си бил? Безброй. Колко пъти... Безброй пъти, безброй ощастливени жени, безброй завоевания, само с поглед. Без усилия... водка и бира...
Влизаш в мрежата като Звяр.
И те са твои.
Всички нещастни жени на земята са твои.”

сряда, 3 февруари 2010 г.

30 дни до премиерата

Театърът трябва да надскача бита. Но, за да го надскочи първо трябва да го опознае. До най-малката подробност. Каква е къщата на Красавицата? Колко е голяма? Какви са й мебелите? Кое е любимото й място? Как се храни? Колко пъти на ден яде? Обира ли си трохите от покривката? А всъщност върху покривка ли се храни? Или се храни на поднос? Метален? Ръждясал на места? Захабен като колената й? Обича ли люто? А кисело? Прекалява ли с мазните храни?… И когато разбереш отговорите на повечето въпроси битът може да се превърне в поезия. Може да се стилизира като се извади най-важното и се концентрира, като се уголеми до невъзможност. С това се занимавахме на днешната репетиция. Търсихме всяка подробност в бита на героите. След това увеличихме най-съществената, според персонажите, част от битието им и го представихме на сцената като под лупа. Огромно парченце бит. По този начин ще успеем да премахнем нуждата от конкретен декор. Едноплановостта отпада. Навлизаме в друга територия. Тази територия ме вълнува. Засега там е още много тъмно и героите приличат на сенки. Ще успеем ли да намерим ключа към разгадаването им? Да ги направим по-реални от реалността. Да! Сигурна съм. С тези актьори няма как да се изгубим!

31 дни до премиерата

Вчера опитвахме различни варианти на интернет общуване. Как човек се измисля, как го измислят, как се взаимоизмисля с другите… Лъжата и полуистината. Първа ситуация - кастинг, в който кандидатстваш, за да играеш себе си. Втора ситуация – борба с представата на другите за теб. Трета - „Не знам кой съм, но ти знаеш!”… Мисля, че загубата на идентичността произлиза от нежеланието да се приемеш.

понеделник, 1 февруари 2010 г.

32 дни до премиерата

Днес купихме водната система. Чудо – юдо! Беше много забавно, защото продавачката не знаеше как да сглоби системата, извика по-високопоставен продавач, който знаеше как да я сглоби, но не беше сигурен дали ще проработи, обадиха се на вносителя, той предполагаше, че би проработила в нашите условия, но не беше сигурен, за сметка на това пък ни препоръча много добър гаранционен сервиз, в който ще ни оправят помпата, ако се счупи! Прекарахме си чудесно с Мариета няколко часа в компанията на винтили, тетки и фитинги, докато ни сглобят системата. Все още не знаем дали ще проработи, но пък си я имаме! В момента Мариета сглобява дюзите, това ще отнеме няколко часа, така че днес няма да разбера дали ще гръмне помпата или ще заработи системата. Стискам палци и мълча.