45 дни до премиерата

Отново се занимаваме с правилата в спектакъла. Най-важното е, че разбрах, че не ме вълнува въобще технологията на интернета, а какво се случва с хората, защо бягат там, какво намират? И когато си зададох тези въпроси осъзнах, че във всеки от героите битуват две личности, които се преплитат абсолютно шизофренно. Тоест процесът, който проследяваме е как виртуалната личност изяжда реалната. Не говоря само за чисто измислен образ, говоря за паралелния живот, който създава виртуалното пространство и за другата личност в теб, която се е родила там. Именно тази друга личност настоятелно изисква все повече живот. И всеки от героите му отстъпва времето си, докато изцяло не се предаде. Докато не се откаже от живота. И тогава излизането от нета става невъзможно! И тогава героят не знае кога е себе си и кой е себе си, този там или този тук. И кое е тук, и кое там? Същото се случва и с пространството. Петима души съществуват на едно място, което могат да променят, както си пожелаят. Пространството е чакалня, после става плаж, после къща и времето може да е нощ, и времето може да е ден, и нито времето съществува, нито пространството, нито човекът. Големи бели петна в животите. Умението да изтриеш себе си. Това ме занимава.