Спираме репетиции за няколко дена. Румен и Мая имат премиера на 16-ти и работят целодневно. Понеделник ще продължим със сценография и водна система. И понеже ми е тъжно и глупаво, ще ви дам монолога на Звяра. Любимият ми!
„Хората си приличат. Толкова много, че ако не заговорят, не можеш да ги различиш. Когато говорят – също не можеш да ги различиш... Когато се гледат – те самите не се различават.
Когато сутрин станеш и усетиш, че главата ти остава на възглавницата, значи е време да спреш пиенето. Една зверска болка полазва по врата към темето, очите се пълнят с кръв... Ръцете изпускат вещите. И ставаш звяр. Така се мразиш. Зверски. И няма на кого да си го изкараш... Защото си сам. Тогава посягаш, стискаш бутилката за гърлото и изливаш жизнените и сокове до последната капка в чаша. Внимаваш да не я изпуснат ръцете. Вдигаш нагоре. Здраво хващаш с устни и отпиваш.
Топло. Съвестта заспива. Няма въпроси. Не ти пука за смисъла на живота. Харесваш. Целият свят е пълен с прекрасни жени. При теб няма нито една. Тогава влизаш в мрежата...
Топло. Уютно и тихо.
Можеш да си всичко. Но ти си звяр. С родословно дърво! С чест и достойнство! Авторитет! Собствен бизнес... добър... Звяр в живота! Можеш да бъдеш. Отива ти. Различен звяр, не като останалите. Смел, твърд, мъжествен, потентен... много потентен... направо ебач! С колко жени си бил? Безброй. Колко пъти... Безброй пъти, безброй ощастливени жени, безброй завоевания, само с поглед. Без усилия... водка и бира...
Влизаш в мрежата като Звяр.
И те са твои.
Всички нещастни жени на земята са твои.”
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
много е добро това ! хайде...нямам търпение да излезе премиерата :)
ОтговорИзтриванеУспеееех!