сряда, 3 март 2010 г.
41 дни до премиерата
Мисля, че за да разкажем историята за липсата на реално общуване в интернет пространството трябва да видим какво се случва, докато тези хора „общуват” активно. Тоест ако развием битуването, нищоправенето на тези персонажи, а в същото време те говорят за любов, поезия, събират се, разделят се, заминават нанякъде, живеят интензивно, но само на думи… ще се получи усещането за абсолютна загубеност, което е и нашата задача.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Хм. Може би и аз не те разбрах правилно, но като страничен наблюдател да споделя, че не съм съгласна с това заключение за изгубеността. Защо да са загубени? В какъв смисъл? Това, че са активни - творящи себе си - в една несъществуваща (т.е. съществуваща, но нематериална) реалност ли ги прави загубени? Колко хора са активни като бременни хлебарки в риъла и пак са поне толкова безнадеждно загубени?
ОтговорИзтриванеИ още нещо - докато четох пиесата (публикувания вариант), ми се стори, че героите просто не са успели да спрат своодното падане и вече е твърде късно да търсят пълноценна реализация в риъла - те обаче я заменят с творене на Аза във виртуалното. Пък то това не е толкова лека задача, струва ми се. Не само да сътвориш образа, който би искал да имаш - но и да успееш да го "пробуташ" достатъчно убедително. Не би ли означавало това, че всъщност носиш част от него в себе си и в реалното? Трудно е да наиграваш толкова убедително, когато не си актьор, а алкохолик или домакиня, да речем.
Просто си приказвам. :) И хванете и Звяра да попише малко тук, неговата гледна точка ми е особено интересна предвид героя му. Пък на мен в петък/събота ми се очертават точно 2 спектакъла с участието на гусин Гаванозов. Направо си завиждам.
Чудесни снимки, впрочем. :)
"Пък то това не е толкова лека задача, струва ми се. Не само да сътвориш образа, който би искал да имаш - но и да успееш да го "пробуташ" достатъчно убедително."
ОтговорИзтриванеИли прокарвате идеята, че всички знаят, че се лъжат, но са стигнали до негласен консенсус да се правят, че си вярват, защото би им се искало да е истина? И двете са възможни, струва ми се - разбира се, ако е второто, тогава наистина са си много загубени - в случай, че осъзнават лъжата като такава и доброволно участват в нея, то тогава наистина нямат нищо - нито в реалното, нито във виртуалното.
Пффф... ще лягам.