Румен Гаванозов каза:
"Отначало едва доловима диря, крехка, почти невидима, много често стои някъде наоколо, не ти вади очите, не ръкомаха, но те вълнува… По-после вече можеш открито да си я блокираш, но не е на фокус. Постепенно стесняваш кръга (голямо ухажване, но странно, не е досадно) без резки движения… доста време мина, вече сте си близки, тя стана пътечка… странно, не бързаш (откъде това търпение)… и накрая, когато можеш да я сграбчиш, ти просто се отпускаш и тя те поема."
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар