39 дни до премиерата

Мария Станкова каза: Ако трябва да съм честна, не ми се пише. Не е защото няма какво да кажа, а просто си мисля, че човек трябва понякога да замълчи, да потъне в тъмната си страна, да стигне до камък, да поседне и да се огледа. Емоциите понякога са узрели като жито, друг път - прегорели, доста често са буренясали, но винаги можеш да ги различиш. На този етап на мен лично са ми нужни емоции. Установих, че понеже аз нямам личен живот и героите си лишавам от него. Така съм ги оплела в самота! Не им давам въздух да си поемат. И кой може да понесе такива количества отчуждение!? И литературен герой да е, пак ще му се прииска да се обеси. И в целия мрак Румен направи нещо толкова просто, че чак гениално. Героят му превъртя и започна да си играе "на войници". От всяка ситуация има изход - откачаш и излизаш. А после ходихме на театър. Гледахме Вяра в "Старицата от Калкута". После пихме по една ракия. Вяра два пъти подчерта, че не ми е приятелка. Въпреки подчертаването не успях да я почувствам враг. Бях си седнала на камъка и си мислех: на какво да играя, за да изляза от гадната си житейска ситуация. Реших да превъртя и да замина... Винаги има изход. Важно е да седнеш на удобен камък. Между другото, столовете в театър 199 не са удобни. В събота и неделя няма да пиша дори и пистолет да ми опрат в главата. Искам да гледам полюляващи се емоции и да ми е тихо. Топло. Да мирише на земя. Да се почувствам прегърната и спокойна.