34 дни до премиерата

Мисля, че най-после намерихме езика на представлението. Сигурно досаждам с тази тема, но проблемът е, че ако не намериш езика, на който да говориш, няма как да проговориш.Това означава, че не можеш да построиш, нито една сцена, не можеш да кажеш, нито една дума. За да излезе самотата на хората, обитаващи виртуалното пространство трябва да се намери ход, който да отключи, хем застоя им в реалността, хем интензивното и „пълноценно” емоционално общуване в нета. Защото мен ме интересува какво се случва с тези хора? Защо са стигнали дотук? Какво очакват да им се случи? А очакват ли нещо? Или просто убиват времето, реалността, себе си? На някои от тези въпроси вече мога да отговоря.