Днес нямахме репетиция. Днес беше ден за размисъл. Прегледах всичко, през което сме минали и осъзнах, че тези хора са свършени. Нещо им се е случило в детството, в младостта, в миналото, когато са били все още хора и това ги е пречупило. Превърнало ги е в живи мъртъвци. Физически тела, които са загубили душите си. Стана ми мъчно. Това нещо, което се е случило е минало, но това минало е изяло настоящето. Не настоящето, живота! Бъдещето не съществува.
Затова реших, че трябва да се изградят сцени на преминаване в миналото. Не трябва, романът го изисква, спектакълът го иска, историята, която разказваме…
Не е случайно, че в първия вариант на драматургията Мария връща героите назад, много назад, непоносимо назад, там, където „Телата на всички герои са свити в ембрионална поза. По една пъпна връв излиза от тях и ги свързва с розов храст – увяхнал, изсъхнал, мъртъв.” Ами това е, но искам да го разбием по събития. Да не е целенасочено, а да се стигне до завръщането. Просто, леко, като в живота…Утре ще опитаме.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар